РАЗПУХТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпухтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разпухтя̀л се, -а се, -о се, мн. разпухтѐли се, св., непрех. Започвам силно да пухтя. Там [зад кулисите] се разпухтял Ганчев, .., опулил очи, изпотен, той се сърди за нещо, маха ръка чак на възбог. М. Кремен, СС, 92. След малко ето ти, че иде войводата им. Кога са ядосал, кога са разпухтял, като са развикал, та гората цепил. СбНУКШ ІV 1973 [еа].